Социална адаптация

Ресоциализацията (повторна или вторична социализация) протича на три нива: физиологично, психологично и социално.

 

На физиологично ниво адаптация означава способността на клиента да поддържа параметрите си в нормата, необходима за нормална жизнена дейност, при изменение на външните условия, без да прибягва към стари модели на поведение.

 

На психологично ниво адаптацията обезпечава нормалната работа на всички психични структури при въздействие на външни психологични фактори (например вземане на премерени решения, прогнозиране развоя на събитията и т.н.) Поддържането на връзка „клиника- пациент“ помага ресоциализацията да се осъществи плавно, с минимални рискове.

 

Социалната адаптация способства приспособяването на клиента към социалната среда чрез умението му да анализира текущите социални ситуации, да осъзнава своите възможности в съответната социална обстановка и да удържа своето поведение в съответствие с главната цел на дейността.

 

Рискът от рецидив остава завинаги и никой не е в състояние да промени това. Но да се сведе до минимум опасността от срив е напълно изпълнима задача. Ето защо ние запазваме връзка с нашите клиенти след завършване на стационарния курс. Придържането към препоръките на специалистите, точното изпълнение на съвместно разработения индивидуален план за развитие, тясната връзка с други възстановяващи се, редовните консултации с психолога, могат да повишат ефективността на програмата да 42%. А това означава, че половината от нашите випускници се намират в стабилна ремисия повече от една година.

 

Една от нашите уникални разработки дава възможност на пациентите да продължат образованието си, оставайки в тесен контакт а центъра под наблюдението и с подкрепата на нашите специалисти, съблюдавайки строга отчетност.

 

Прилагането на съвместно разработен от терапевтите и клиента индивидуален план за ресоциализация помага на завършилите стационарния курс на лечение да въведат ред в живота си, да си поставят и решават задачи в следните сфери:

 

- изграждане на конструктивна ценностна система и установяване на базови морални принципи;

- прозрачност и отчетност в своите действия;

- дневен график, режим на хранене, режим на работа и отдих, спортна програма;

- възстановяване и изграждане на зрели отношения с роднините и близките;

- образование, трудоустройство и местожителство;

- съставяне на бюджет и управление на личните средства;

- изграждане на нов, здравословен кръг на общуване;

- духовно развитие;

- поставяне на дългосрочни цели и осъзнаване на личната мисия.

 

Последователно преминавайки през всички възстановителни етапи, болният постепенно се превръща в здрава, зряла, самодостатъчна личност. Задачата на нашия екип е да помогне на човека да измине този път.